Spokoistvie

[По Пламена Нинова]

,,Спокойствие" - името на неговата пиеса
Репетира ежедневно и рядко се съмнява
Въпросът е какво се крие зад тъмната завеса
Мястото, на което пред себе си застава
И пита се : ,,Това ли е съдбата има ли въобще
Начин да съзирам отново светлината
И да не потъна в дълбините на това море
В което, казвам ти, чувам само тишината"

Завесата отдавна не дели двете положения
И той тихичко говори на създанието отсреща
А аз кротко гледам човешките неподчинения
И питам се : ,,Имам ли силата да го отместя?"
Създанието, разрушаващо красивото съзнание
На човека, играеш ежедневната си роля
А той вперил поглед в непознато съзерцание :
,,Не ми позволявай да потъвам още... моля"

Двама на сцената, завесата не съществува
Очи в очи говорят, карат се и си посягат
Чудя се - кой ли над кого властвува
Или, може би, един от друг те бягат
Пиесата почти приключи, човекът победи
Създанието, което така и не успя
Красивото му съзнание да разруши
И той изплува от морето и пътя си избра