[Припев:]
Миналото в гроба, миналото в гроба, миналото в гроба, малкия гробар с лопата копае яма за случки познати
[Куплет I : icaki]
През вечер се докарвам до припадък, за да мога да заспя
И се надявам тоя сън да е последен
Заради тва чувство на сутринта
На храната вкуса не усещам, за нищо вече не се сещам
Дните се сливат във тежката котва, която в дълбините ме зарива и намирам си гроба
Виждам се как сам го копая
Сам и в тъма и нищо не зная
Поредния никаквец
Над плочата венец
Смърт за кръста
Ше се пръсна
От мисълта си мръсна
Толкова белези
От шибани нерези
Вече не ми ли втръсна
Всички са ми странни
И писна ми от това
Всички сте ми странни
И писна ми от вас
[Куплет II : Atchi ]
Викай ми Джон Сноу -
Погребах каквото обичах във полза на общото благо
И в тоя гроб най-ми отива от всяко место на което съм се слагал
Не се налагало, но съм помагал
О, смърт, забрави за когато избягах
Не знаех че толкова ще ми приляга до теб и и не знаех че много скоро няма да съм аз
Няма да съм аз
Няма да съм аз
Няма да съм аз - друг ще пати, в собствен ден и час в негов личен ад, надалеч от нас
Ще копнее за предсмъртния екстаз като най-самотен уморен Атлас
Но кротко ще чака реда си
Обречен да търси комуто ще връчи света си
Не минава ден, в който той да не проклина тази късна смърт, и мен, че с нея си заминах
Още помни как когато ред ми бе да сляза
Сякаш със една уста на свързаните с мене казахме:
Аз не ви познавам
Това си е моето погребение -
От тук си тръгвам и зарит оставам тук в забвение
Не ви познавам и нямам никво намерение да
Млъкнете, оставете ни, отдайте почит на смъртта на миналото