Negativ

Ритат плюя кръв
Около врата ти връв
Твоят гроб ще бъде пръв
Що ли съм станал такъв, кажи бе

Как пропаднах в тая бездна
И приех пътеката за лесна
Що за участ безвъзмездна
Смятал съм я полезна

Огледалце на стената
Кой е най-объркан на земята
Малък Ицаки най-глуповатият
Дето продължава да му тегне душата

Мислих, че пътеката отдавна сам съм я съзрял
Оказа се, че доброволно в очите съм си хвърлял кал
Светът е сив и който продължава да го вижда бял
За него то се е видяло - аз отдавна нямам жал

Нямам жал
Светът е бял
В очите кал
Не съм съзрял