Искам да разкарам всичките стари вредни навици
Които изяждат ръждясалата ми същност
Тъпи бездарници не спират само да вдигат врява
С всичката тая шумотевица наоколо нямам вече кво да правя
Освен да се пробвам някакси да избягам от тва
Което обръща ми вътрешностите и ебава се с червата ми
Може би ще мога сам да си помогна И във себе си да се заключа далеч от тая купчина лайна
Гоним недостижими мечти само защото така ни подлъга разсъдъка
Караме го на автопилот щото така е по-лесно - да си кажем че е просто сън това
Но кого го ебе като в крайна сметка сме просто малки ненаситни същества
Които доброжелателно се затварят в дребна кутийка в която цари само самота
Но не всеки ще си каже аз съм независим правя каквото си искам
Никой не ме командва не се чувствам аз потискан
Сам съм си цар и всичко сам си избирам
Сам си казвам кога да тръгна и сам си казвам кога да спирам
Братле, погледни нагоре високо към небесата
Потъркай очите с пръсти и виж си съдбата
Кой я контролира и кой е над нещата
Кой я контролира и кой е над нещата
Седемте смъртни гряха преглъщам с чаша хладка вода
Питайки се кво се случва и ква е тая съдба
Цял народ се уповава само на табу
Всичко ли е преебано или аз съм просто луд