Gadost

[Куплет I : Novem]
Оплитам се в мисли
Из нощите сиви
За малко забравям
Физиономии красиви
На бледи душици
Дет плачат щастливи
Със огън зашити
Лицата им криви
Изглеждат убити
Ма някак са силни
Със грешки пропити
Животни,нечисти
Ама живота си чисти

Колко пъти тря се напия,изтрезнея
Да пролея кръвта,която ще се стече по нея
Колко пъти тря се убия и изчезна
Да разбере,че няма да мога отново да се смея
Колко пъти,а?
А?
Кърпя раните през пръсти
Колко пъти,а?
А?
Ще се лутам във съня си?

Честно ви казвам ,че често се мразя
Чревно съм смазан,от черната маска
Да ,диря девятка,по празната маса
Да мина през хаоса и здрав да изляза?
От биита на Ицо изпадам в утопия
Ама нещо пак става и стяга ми кройката
Говорете,тя сама показва си волята
Надъхан,набит и оглозган съм в ролята

[Куплет II : icaki]
Ако всичко ти е гадост
То поканен си за наш гост
На трапеза на която аз ще вдигна с чаша благ тост
За всички загубени, ритани, натъртени, овикани млади души
Дето
Може би без да иска убиец притиска и скоро ще ни умори

Кой ли
Това направи с мен
Що съм толкова обременен
Що ли сам в собственото си тяло се чувствам в плен
Защо във мен го няма баланса като ин и ян
Защо ли красивото бъдеще остава само блян

Събрал кураж посягам маската му да сваля
И ето че на убиеца веч настъпи му мига
Изправил се срещу врага, сякаш времето е спряло
А зад маската се крие само просто огледало