POANTA//PRAZNICI

Припев:

Малко ли на времето пирувахте със мойто време?
Бремето на курва и убиец, и сирак са в мене

Куплет първи:

А то е като да ти се гади на Коледа -
Съвсем естествено за мене е, обаче моля да
Ми мине вече, щото губя шибаната мярка
Мрака пълни всяка чаша, дето виждаше се ярка
И се давя в тая каша, тая киша, дето диша кислорода, дето мислех на свое име ше пиша и поема, и попива - на душата да ми тегне - не е мойта дефниция, но щом ще ми прилегне предполагам, че това което имам засега е точно колкото ми липсва, за да мога да си позволя поне цигара още време във което да ти кажа мамо:
"Ето че детето ти човек е и човек остана.". Само че за още малко и със стойка обиграна ще удавя фаса бял пореден в черната си рана

Куплет втори:

А то е като смърт на връх Гергьовден
Мен отдавна ми е ясно, прясно пари тоя спомен, и във черепа разтапя малкото останал здрав акъл
Могъл ли бих да бъда по-добър ако съм просто зъл?
Могъл ли бих от рая
Да се прая, че не зная, за да може ти накрая във тая надгробна стая
Да сънуваш сън пореден в тая кървавата кал, дето беше навик вреден че във нея съм живял, но предполагам, че това което мога да покажа стига за да се накажа - за последно да кажа последни думи, обещавам си, по тоя телефон
Как посмя да ме излъжеш, че това е моя дом?
Как безсрамно извъртя глава на всяко погребение мое?
В случай че значение има мнението ми знай, че то е:
Тези четири стени, дори не бяха къща
Чувствал съм се по на сигурно като ми се повръща

Куплет трети:

А то е като да видиш лицето на Бога
Да видиш, че плаче и че си шепне “не мога”
Повярвал беше, въпреки че бе наясно с залога
Но молитва по празна молитва пред празна икона
Ни доведе до него
И стъпили на закона със мърлявите крака, намерения. Спазили тона
Го бием до привеждане в нашия вид и форма -
Почупен и безбожен - досущ по нашата норма
По-леко липсват ценности, отколкото хора и е по-лесно да чувстваш вина, отколкото умора;
Да обичаш си е чудо, камо ли да уважаваш
Как се вричаш някому без дори да се притежаваш?
Втори живот живея - най-добрия от втория път
Демонът на втория шанс от кръв и плът
Нямате времето, че да ви чакам да гадаете
Попринцип не ме ебе, но много исках да знаете