KATOHORATA//VERSACHE

Припев:

Как да съм като хората
Като изобщо не съм като хората?
Страст за смъртта ми и
Смърт за умората
Смърт за умората
Как да се счупя така че
Рана да стане Версаче
Мъртви сме сякаш, обаче, по модата
Смърт за умората

Куплет първи:

Със статут на излекуван вече, може би поне от месец, губя всяка своя вечер
Спомням си в какво съм бил облечен и пребърквам за поне осмина част от сън обречен

Не намирам
Утешавам се с това, че сме си двама в положението
Надявам се, така и аз да бъда търсен, щото аз не се намирам. В чуждите концепции вързан съм долкото разбирам

Още болен, още крив
Още вино, още сплиф
Бях доволен, не щастлив
Бях разгонен, не влюбчив
Мъртъв грешник мързелив, но погрешка жив
Всеки стана крал на всеки град
И аз съм крал, бе бате, крал от глад
И аз имам соса, във вените носа го
С въпрос, по прогноза, не отговарям на въпроси, но

Куплет втори:

Искам раната дълбока да боли, да не зараства - да не спира да кърви
Всички са вежливи - всички са фалшиви
Искат да бършат сълзи със пари
Версаче, Версаче - не спира да плаче
Чуждата кожа облече, обаче
Не може да скрие лицето си
Има печат на сърцето си

Не спирам да мисля
Вече ми писна
Огън във мен
Но съвестта ми е чиста
Смърт за умората
Паля си първа, минавам към втората
Смърт за умората -
Не я нося в мен, но я виждам във хората