INTRO//KURZASTAROTOMIAZ

Кур за старото ми аз
Съжителството се оказа пагубно за нас
Само чоплене, ронене, вътре в мене се гониме, гони ме, но се сменяме и е мой ред след час
Чупя чаши в ръцете си, За да си спомня
Че ти просто цвете си, което пияно се спъва в нозете си, в знак на тъга духаме носовете си и...
Това е рана не е тема
А ти си само хризантема пробила по неволя на собствения си гроб
Тежкото в сърцето местим в черния си дроб
И всичките строшени чаши са опити да те удавя
И всичката кръв по ръцете ми гледаше втренчена, лъжеше, че ще забравя
А вярвах си, майка му деба, напълно, че нямаше повече кво да направя
Излъгах се, че като кашлица или любовник ти просто се махаш накрая
Времето нарита ме в стомаха
Бясно викна “да бе то така се маха”
100 ритника - то накрая се видя -
Хризантемата ще изкореня