DOSTATUJNO/

Припев:

Ако беше толко лесно да ме погребеш
Щях да съм се справил сам
Предсмъртната ми тежка нежност
Само аз я знам
Само аз я знам, че нощем ококорила мокри очи
Те търси под кожата нова и си мълчи

Куплет:

Че не вижда нищо
Кохерентно нищо
С форма, цвят и вкус зашито
Ама вкус на жито
Форма триизмерна глухоняма
И с цвета на яма
Във която тя самата пада изкривена
По изсъхналата вена
Дето
Шари нагло тялото което представлява движи се поредна хапка хляб от плява
Права беше времевата ос -
Задавих се предсмъртно с този лют но кадифен въпрос
Устата ми без дефиниция промърмори:
"Въобще обичаш ли ме?" - трети път не отговори
Веднъж и нещо твое да ми е достатъчно
Остатъчното чувство ще удавя, аз те тачих но

Край:

Стига се би във гърдите, ти нямаш заслуга за екзекуцията
Избора мой си е, всите са от рицарството ми до проституцията
Стига се би във гърдите, ти нямаш заслуга, това си е моя труд
Вината ми принадлежи и ти нямаш заслуга че съм само гавра с труп