/JAL

(Питай ме...
Питай ме...)

Куплет първи:

Питай ме как съм останал без жал -
Последната менках за шепичка кал
От която да изваям медали
Задето сме се разбрали
Почерпени с конфитюра
От ядовете набрани
Но рано-рани
Със разпятието ми
На везните ти
Натъпка възприятието ми
С глад за дните ти
А нощите погреба в плътта -
При зъбите ти
Душата ти е вече кръвта
По венците ти
Ако ме беше попитал, заклевам се, казвам ти честно
Че братоубийството щях да преглътна от твоето предателство тройно по-лесно
Излез, но
Не ми е известно
С какво точно смяташ че ти е полезно
Молитвата не е молитва когато се молиш аз да съм изчезнал

Припев:

Нямам жал
Нямам жал
Аз исках да ти светя
Ти пожела ме изтлял

Куплет втори:

Кво ще кажеш (да) ми станеш от кура, бе?
Във ядрото на твоята структура не
Разпознавам дори и частичка от това, за което квото бях щеше да умре

Мислиш си че ебал си ми майката, само че ти не си татко
Жалко че дваж ти по-мъртъв за мене оказа мили ми братко

Край:

Стига се би във гърдите, ти нямаш заслуга за екзекуцията
Избора мой си е - всите са - от рицарството ми до проституцията
Стига се би във гърдите, ти нямаш заслуга, това си е моят труд
Вината ми принадлежи и ти нямаш заслуга че съм само гавра с труп