Vernia Pyt

Верния път

Куплет 1

Толкова думи излязли от устните
Толкова думи излязли под пръсти
Едвам преброявам импулсите
Аз съм жив щом трака ми пуснеш
Стени, стеснявали се безброй пъти
Само листа успя да ги пребори
Всеки такт за душата ми калории
Всеки такт за душата ми милиони
Не знам кво е да съм без път в живота
Да търся посока, в гора гъста да бродя
По пътека в спирала или да се шлая
За тва летя по лента магистрална!
Безсмъртието тук е не е в миналото
Или името на труп от бесилото!
И не е за адмирации
Уважение от ортаци
Или стискане на палци

Припев

Верният път, до последния дъх
Без значение, че често е оклепан и с кръв!
В огледалото - мишле или лъв?
Играеш ли честно, мошенник такъв?!
Ако си ловец, а не мишена и стръв
Тогава вкарваш сърцето си вътре!
Търси верния път до последния дъх
Качи целия връх!

Куплет 2

На рожденния си ден ти пиша лично
Ексклузивно, благодаря за всичко!
Че беше там всички тези години
Когато бях сам около онези картини!
За съжаление трудно мога да те прегърна
Заради теб има мои хора щом се обърна!
Даде самочувствие, даде дисциплина
Даде посока, позиция, даде сила!
Доста път изминахме но има още
Това тук слънце след безсънна нощ е
В кръгозора на по висш поглед
С мен заветната ни цел гониш в полет!
И името остава но с дела за основа
За кво ми е слава щом лъжа е способа!
Дори тежестта да е огромна
Нося я когато и Атлас дори не смогва!

Припев