Vechniat Stil

Куплет 1

Когато нямаш пари и ставаш драма куийн
Номерата ти са, като на сим картите в Tатарли
Когато се видим всички винаги са завалии
А всъщност са змии, на дребно алчни, като катаджии
Трети го дават на богато играчи
Докато жена им я черпят пица куатро фoрмаджи
Дори някои познати май със сажди лопати
И чакам начин някак да покажем карти
Не храня а подавам хапват и реват
Концерта им е като на хотел щото плащат да спят
Не бих участвал в мачът на века
Щот не бих се борил докато рекламите текат
На пътя знаеш господаря ти е пръв
Въобще не знам какъв друг правилник четат
И ако ти се изпреварва прав ти път батко
Знам когат го правиш ти е всеки път сладко

Секта припев Х2

OMFG, ПРИМка кво стаа??
Шадоу лаб пръска скапната поста!
Искам всичките пари на света
И ако е възможно твойта никак да не ни докосва!

В ада оставам най-успешния гид
Гледаш в очи
Екземпляр от най-редкия вид
За спор с мен е винаги грешният миг
Не съм Ивелин но ебаваш се с грешния тип
Роден за тва малко в страни от Варна и Добрич
Нося го здраво дали с омраза или пък с обич
Не бих звучал така ако нямаше кой да храни и сочи
Трака никога не би звучал така ако го нямаше Котич
Търсиш логика ли? Тва го няма тука
Правя го от скука и не се изучава от наука
Твоя бог пише моите думи
Дърпат твоите струни

Други твърде дълго будни нищо общо с хора гузни
Докато някой друг по своите овошки се труди
Тря да плуваме с много лоши акули
Докато китовете вечно точат локуми

Секта припев Х2

Все еднакви золуми и все разтягат локуми
Подайте ми тълковен речник, ‘шото нямам думи
Говорят за мадами а ги виждам само с чуми
Погребален марш но цигулката няма струни
В пантеона най-олисания бог
С повече привилегии и от циганския вот
Задръж на свинския поток..
Ракия с малко уиски за отскок
Истинския шок
Че свидния ти живот е с цена на видински имот..
Видимо се, бро
Стила ми е Дали с Миро
Боли като ракии с мерло
Че и вали ни изведро
Шибан змийски произвол
Ти си парче пирит, блести спокойно
Вкуси тракийския ми плод
Хилейки се долно
Целия в черно, вечния стил
Отдалече дошъл но ти е вече в тил
Престижа лесно личи не съм оня дето вечно е мил
Всеки враг безконечно лежи