Ramo do Ramo

Куплет 1

От себе си как да избягам
Привличане толкова силно, като черна дупка ставам
А и къде ли бих искал да бъда
Тва което съм е привилегия не присъда
Така е и с всеки един от моите хора
Иначе нямаше да сме заедно в асансьора
Една порода, една природа и целта е само зад завоя
До теб оставам в пороя брат ми
Не споменавам боя и всяка една тревога
За секунда се справяме с всяка неспогодба
Знаех, че не си прав от началото
Но на твоя страна в спора, факт е споменатото
Оставам птица, която е изгубена без ятото
Нерязделни цяла зима, камоли през лятото
И знаеш обезателно, че
Вниманието аз привличам обискират ли те щателно

Куплет 2

На програмата гвоздей, по път с панорама возя
С теб отдавна козим, машината не изпада в корозия
На перваза с оптика
За вида си съдбата индиянска нося
Роден и останал в сянка на косъм
Див, като пепелянка на Осъм
В студиото райският досег
Пиша с двуичния почерк
Презирам двуличния просяк
Нетипични спомен
За мен щом мислиш после
Автентичен прогрес
Символичен подтекст
Следва ловка хватка
И си кален, роден в локва няква
Не съм в нас, като че ли призовка чакам
Изпреварвам ги в посока обратба
Извън стандарта гръм в рая винаги двойна карта
Квото правя е природна дарба
Както своята жертва сокола грабва
Отборна гавра
От позора бягам
В моите хора безусловна вяра
Съдбата благосклонна е тогава