КРАЙ Х 14
АМА КРАЙ НЯМА
Край няма красота
Орбитира мисълта
И дори и да поискам
Не мога да я спра
Греховете ми
Излязоха на повърхността
Някой да ми подаде
Чаша хладка вода
И дотам
Пак съм сам
Седемте пируват
Аз съм прям
Вече знам
На тях робувам
Хванахме си пътя
Едни по правия като линия
Други, обгърнати в мъгла
Движим все по кривия
Уж извървяли
Толкова мили, а
Пак ще сме
Изгнили в идилия