[​.​.​.​-​] SKOBKATRITOCHKITIRESKOBKA

Още дори не е заключила вратата
И ето болгега вече се намира в устата и
И всички негативи, които са били в главата ми
Оставят черни рани върху нея чрез делата, виж

Аз готов съм да ги забравя
За времето, в което отвътре късам и червата
На душата клизма ще и правя
И всичкото зло остава назад във времената

Докато притискам сливиците с една ръка
Оставям душата да ми измие комбинацията
Съставена от багрите по лицето и от кръвта
Избила, сливаща се с капките по нея от потта

Вечно ще е моя
Вечно ще е моя
Вечно ще е моя
Вечно ще е моя, да

Зная, че нюансите, обагрящи кожната и обвивка от ръката ми на нейната трахея
Са метафора на демоните водещи огромна битка със същността и дълбоко вътре в нея
И когато душите ни се сливат, а тя лежи до мене тъй красиво начервена
Всичко ще е наред и хармонията заедно с нашата любов ще е овековечена