Липсва ми хаоса, в който живях
Хванал за ръка щастието бях
Но се оказа, че съм глупак
И като птиче аз пак отлетях
Но вече няма обещавам
Заедно ще излезем от тая яма
И ще хванем пътеката права
И ще хванем пътеката права
Хващам я като в ръка
И й шепна "дойде ни реда"
А тя казва че ще ни покаже
Източника на безкрайна светлина
И се впускаме по завитите пътища
През гъсти гори и през кални мочурища
А пътеката пред нас крачи смело
По-черна даже от всичките въглища
Но почва вече да се мръква
И аз се чудя какви ли демони
Ще започнат да се пръкват
По тези магически земи
И в миг забелязвам до мене
Едно искрящо пламтене
И в главата ми рязко
Появява се гигантско прозрение
Щастието ми е женско лице
Било е до мен през цялото време
Осъзнавам се и бъркам в моята пазва
И паднал на колене аз й казвам
Надявам се да не ме оставиш в забвение
Да се впуснем заедно в това безвремие
И накрая да има само и единствено "ние"
О, мое любимо спасение
С теб всичко има значение