Жажда (Jajda)

Жажда, когато водата ти се услажда
Когато най-сладкото е в пълната чаша, напълно прозрачна
Вътре има една останала капка
Но в непознат цвят

Твърде близко съм до слънцето
Иска с огън да ме погълне то
Да ме опърли вътрешно от гърба до гърлото
Да изсъхна като въглерод, ала не съм готов
Изпит до дъно, на три разпънат, разбит напълно
Роден във водата и не бих се върнал
Аз човека разкъсан на пластове и части човек на крайности
Търсещ баланса и за това съм всъщност пръснат из ляво и дясно
И райски градини и адове
За това очите ми са навсякъде и тялото ми всякаш чака разпадане
Стъпил здраво на земята не като нормален тип, а като паметник
В шибаната душа и небе да богатство е и не ме е грам шубе
Да си го кажеме имам много повече неща от теб
Мани ги материалните бия всички сигурно
И там братле от твърде много се нуждаете
Излизам от нас без чашата пълна със щастие
Но ако говорим за изгаряне на нерви от кев и рев
Само от хубаво е а де уникално преяли с нектар
И дори няма как да бъда разбран момче
Просто когато умра използвайте тленното матьо стоянов
И в пепелта му посейте, отгледайте голям дъб на табелката
Право отпред, да пише умрял от живот умрял от кеф
Само защото правех елементарно проверяване
Дали реалността ще е така добра да ми съвпадне с представите
Тва сме ние пак ще пием карпедиен

Жажда, когато водата ти се услажда
Когато най-сладкото е в пълната чаша, напълно прозрачна
Вътре има една останала капка
Но в непознат цвят

Твърде навътре съм в схемата
Толкова далече всякаш съм в стратосферата
И мръзна някои дори не биха посмели да дръзнат
Да почувстват студа, а той бръсне
Като бучки лед в чашата разтапят се
Случките и разбъркват се в кашата приятелче
А бързам да не ме хване мързел днес
Че въздухът ме хапе като отвързан пес и зъзна
Мечтая си за топъл чай
Ако рая е на земята ебахти смотаният рай
И ще блъскам
С колене и лакти по земята докато не изкопая трапа си и дойде края
Връщам се от там накъдето бях тръгнал
Не защото не стигнах, а защото не помръднах
И ми втръсна на едно място да тъпча с
Крак като вълк единакс една изкълчена лапа разпръснат
На стотици частици във вакуума да се събера не мога липсва гравитация
Незначително количество в капките на дъното
Надявам се това да е достатъчно в отвъдното
Въпреки суровият климап това е моят поминък
Колкото съм дал още толкова имам
Макар и скъсан
Съм готов и да взимам и продължавам да се питам какво ли ни има

Жажда, когато водата ти се услажда
Когато най-сладкото е в пълната чаша, напълно прозрачна
Вътре има една останала капка
Но в непознат цвят