Полет в нощта (Polet V Noshta)

Време
[Куплет 1 Бате Доуен]
Предисторията е дълга не помня точно кога започна
Или по- точно кога тръгна да се оформя мисълта порочна
Очаквах, че това да скоча на здрава почва означава кончина
Но както винаги нещо се обърка и стана кочина
Мислех, че мога болката да се опитам да забравя
Но толкова много спомени се оплитат у забрава
Колкото можех смогвах но не разчитах на това
Да помогна хората да се трогнат да се запитат
И да схванат
Исках на пук да си тръгна от тук
Да напусна пръв със пръст да дръпна сплусъка
И да си пусна кръв
Изведнъж ми втръгна да препускам в кръг
Отблъснат, подритван, разкъсван, потиснат
Винаги имаше нещо което запълваше тая лица
Объркан, изстискан, намръщен и кисел
Отстъпвах пред желанието да си тръгна накрая ми писна
Времето в мен натежаваше тежестта беше голяма
Времето ме натъжаваше есента беше по- хладна
Тогава не помагаха песните усещах се все по- жалък
Хората бяха честни с мен не им дремеше с мене к'во става
Гледах да не се поддавам но с времето все пропадах
Напоследък е все по плява, взимам това дет не се продава
Добре че не пострадах
Планът се стече не по плана
За план "Б" трябваше време
Нямаше не че не остана
Преди време поне попадах на некой неподправен момент
Или поне нормален човек който е всеотдаен към теб
Поливът все по- траен в мен
Оглежда се по- таен
Изглежда не това е момента да се поправя
Надеждите и тая утеха
На време да се покая умреха
От грешките чертая пътека
Тежко, но се оправя полека
Нещо ако ти потрябва колега
Спешно да се обадя на лекар
Свещите докарят в кенефа
Облещени сме от тая аптека
Вчерашните ни смешки са смешни да се ебаваш в нета
Днешните ни болежки са чавещите ни доставят кефа
Човешките ни стремежи като стара песен ще хванат плесен
Грешници сме като вещици от купнежите ни остава пепел
Направата вкарвам 5-та
Няк'ва мадама ми бара чепа
На задно отваря пакета
Цялата заплата на рулетка
Си правя главата мека
С една- две за подкрепа
След това една последна а после още една последна
За некои съм утрепка и без тва
Но все пак да вметна
Постепенно се оглеждах около себе си и все тва
Последвах неизверното със надеждата по- светла
Посегнах към протегнатото но не следва да прогледна
Съдбата е проклета и по- щедра когато е на оферта
И тогава когато не очакваш каквато и да е почерпка
Щастие и утеха на дребно се продават за лев- два
Животът е като страшна комедия и верно минава на лента
Ако всеки един път когато болеше получавах монета
Щях да страдам в момента като най- богатото човече
На тая планета