Vsichko e nared

Закъсях я - чистота зарязах и отблъснах я
Накъсана на хиляди парчета пак завързах я
Завъртам ножа в рана стара своята кожа да спася
На силуета си не вярвам
Май реалност бил съня

И никога не бих желал
Да случи се на мен
Но ето че обичах и посях
В рамките на ден

Плод на грях, има огън в лицата им
Плод на тях ехти в главата ти

Тя никога не би желала
Да изпусне мен
Но ето че избягах, пак
От невидимия плен

Потъл в тъга потърсих ключа в тъмата
Но нищо не намерих пак без тяло бе душата
“всички е наред” ми каза някой, в главата
И сам, станах и преплувах аз тъгата