Вечност (Vechnost)

Младостта измами ни пак
Преплетох се в тоя екстаз
Очите ми търсят те, аз -
Оставям съмнение и страх

Не че тоя въздух нагарча
Но вече изморих се да чакам
Не че самотата е наша
Но вече изморих се да бягам

Две деца с времето залагат -
Мамят те реалността
Две деца във вечността
Тихичко блестят
Тихичко блестят

Ти ли си, мой сън
И небето над мен?
Ти ли си, мой зов
На мой сън, с коси от дъги?

Оставям зад себе си сянка -
Жалко подобие на мен
На никого няма да липсвам
Образ непознат на някой луд!

Губя се в небе от мисли
Моят дом е облак бял
Небето обгърна ме цяла
Оставаме там - във Вечността