V stenite

Чувам ги в стените
Чувам ги в у ши те си
Чувам как повтарят:
“Калине, никой си.”
Чувам всяка дума, всеки шепот
Все ки стон
Вече спря да помага
Тоя алкохол
И се извърнах изненадан-още дищам
А те скандират в хор, че времето изтича
“Страх от нас ли бе, наше малко Киле?”
Добре познато чувство сме ти във венците

Като се върна от навънка аз съм никой
Като се върна от навънка аз съм нищо

Ментален разпад - водопад
Допадна ми тая мъгла и заспах
Сам го избрах, не е до тях
Мръсната пепел оказа се прах
Слънце предадох те
На дявола в мене надявах се
Всичките гледаха в кръг
Докато убивам и мразя се

Някой да ми звънне, тая кожа вече стиска
Трудно е да дишам и не искам
Врати тук няма, и напред за дните
Оставям да говорят само стените

Като се върна от навънка аз съм