Ulica

[Verse 1: Bobi Droga]
You talkin' to me? Нека да спестим любезностите
Стига лъжи, аз държа си на потребностите
Само момент, да ги омая със способности
Сърцето кърви, нека да престанем с глупостите
Всеразвити личности със качества за цирка
Заслужават много хейт, но подминавам ги с усмивка
Бях човек във сянка, зад ъгъла ги чаках
Но търпението изтече, с интелекта си нападах
Убивах ги. Не ги познавах
С думите си изтезавах
Слаба психика я разрушавах
На празнотата във живота им се радвах
Познаваш ли себе си? Как си? Добре ли си?
Бобката реди си, пред мене ти наведен си
Много са въпросите, малко са ни отговорите
А аз не лъжа. Как ще ме оспорите?
Ще говорите, ще ни мразите
Защото сме различни, от това се пазите
Успокойте се, вече сте изгубени
Във простотия и в паричките сте влюбени
От отдавна от дявола сте купени
Шепа хора, сърцата им са счупени
Интересите ви - силикони и салфетки
Деградирали младежи - марионетки
Като мене, брате, хората са редки
Дори не ме познават и ми слагат етикети
Е такива като мене винаги те унижават
Мразиш ме, нали? Мразиш да те подиграват?
Комплексите изяждат те отвътре
Нощта е още млада, а ти чакаш да се съмне
Искаш мама да е с теб, ей сега да те прегърне
Но изгубената чест тя няма да ти върне!
Искаш мама да е с теб, ей сега да те прегърне
Но изгубената чест няма как да ти я върне!

[Outro: Bobi Droga]
София, 2015
Стига... Сивотата ни убива...

Много предатели брат... много...
Уморих се, честно...
Те ни гонят, ние бягаме...
Улица да му ебеш майката...