Tvurde Mnogo Sa

Искам да се отцепя
Искам да не съм тук
Трудно е да се сетя
Бях ли някога друг
Може би като малък да в училищните години
Мразих всичко и мислите ми бяха непоносими
После станах на 20 и ме обзе оптимизъм
И тайно ме беше страх от някакъв вид катаклизъм
Така се получава, като се прекали с интернет
Повръщаш простотии и акъла ти губи всякакъв ред
За щастие отрезвих се и разумът надделя
Обаче много хора тез неща ги вкарват в беля
От тогава почнах митове да развенчавам
Разконспирирах конспирации и почнах да се надявам
Борих се с простотиите, но хората ми се смееха
Харесваше им безумният им свят, в който живееха
Казвах си, прости им, че нямат и капка акъл
Реагирай с насмешка, че започваш да ставаш зъл
Нека търкат билетчета, ходят по врачки
И какви ли не гадости
Не са виновни че другите използват техните слабости
Гаврят се с хората, а ние стоим безучастно
Казах го на Миро, той ми каза: „Пфф, много ясно“
Кат са прости да търпят, аз дълго не бях съгласен
И до днес не съм сигурен, но изводът е опасен
Прост и тъп народ, въпроса е да се спаси ли
Нека някой друг да пробва лично аз нямам сили

Защо отстъпвам ли?
Твърде много са. Твърде много
Твърде много са
Не мога да спечеля
Твърде много са. Твърде много
Твърде много са
Войната е загубена
Твърде много са. Твърде много
Твърде много са
Армия от глупаци
Твърде много са. Твърде много мой
Твърде много са