Tegava

(х2)
Нещо ме дърпа пак назад
Трудно ми е да се отскубна
Ще го преборя щом съм млад
И държа съвестта си будна

Стоя пред календара си чешейки се по темето
Защо толкова бързо почна да минава времето
Живота ще си изтече и няма да ме пита
Висенето пред компютъра ми убива апетита
Моята юнашка опашка се лашка здраво
Сам се питам " Както ще измислиш пак , просташка главо?"
Макар че днес претърпях двойно поражение
Утре се завръщам с пълно бойно снаражение
От притеснение изкарах цяла нощ прав
Да няма някой лош гаф, другото е пош лаф
Търпях , но вече спрях , от мислите отвлечен бях
Рядко се чуваше моя чисто сърдечен смях
Във всеки миг във сърцето ми се ражда вик
Но гордостта го заглушава и превръща във бъзик
Фантазията ми е квартира и често се крия там
И като гледам тази вече май ще се напия сам
Философията ми е да не правя нищо насила
Живота не я приема , туковиж го набила
Огорчен от сладникави цитати , езика ми си пати
От думи предизвикали симпатии
Нека аз да съм този , който няма шев, няма лев
Няма кеф и вади голяма цев
Не ми се иска да се изхранвам със труд хамалски
Израснах по улиците с имената генералски

(х2)
Нещо ме дърпа пак назад
Трудно ми е да се отскубна
Ще го преборя щом съм млад
И държа съвестта си будна

От малък знам да не се бутам между шамарите
Живота не е същия от както спрях цигарите
По принцип гледам да не говоря излишни смешки
И се старая да не правя правописни грешки
Съвестта ми е чиста , освободих й писта
Бил съм по - обезверен от триста нехилиста
Имам способността на глупости да се смея
Добре че е тя , защото ще побеснея без нея
Толкова лъжи съм чувал , че май ще развия фобия
Търся добри условия , а не само подобия
Предпочитам да си лафя със обикновени хора
От колкото все да споря с философи от обора
Фолклора си казва всичко , но ние го опетнихме
И ако Галена кихне , да се надървим бихме
И плюс т'ва вече нямам чувства
Към откачените и атрактните изкуства
Толкова неща , които няма как да зная
Не вярвам във съдбата ,но страдам от хитрините й
Ами ако вселената е просто една стая
И черното във космоса всъщност са стените й
Странно е , че можем да се взираме в без края
И във тези вечно потъващи мрачни бездни
И навярно истината може тежко да ни смая
Но карай дълбоките ми мисли са безполезни

(х2)
Нещо ме дърпа пак назад
Трудно ми е да се отскубна
Ще го преборя щом съм млад
И държа съвестта си будна