SVETOVURTEJ/СВЕТОВЪРТЕЖ

[Chorus]
Чудя се кога ще спре да ми се вие свят. Тряя да избягам от тоя град, където социолога се превръща в социопат, където тая основа е в разпад. И кога ще спре да ми се вие свят? Кога за теб превърнах се в познат? Кога загубихме обхват? Кога ме погълна тоя гняв?

[VERSE 1]
Аз ли имам проблем? Или проблема е в мен? Къв е проблема с мен, къв ми е проблема? И проблем ли е че не ми е проблем? Проблема, май е че аз съм проблема. Вашият проблем съм аз. Проблемите ви имат проблеми с мен. Проблем ли е че изобщо не помня и ден в който просто се смеем? Моля те кажи ми как стигнахме до тук. Зимата е близо, идва шибания студ. Тва което имахме отиде на боклука. Но това което можем да постигнем е на път. Ако мислиш че плътта е плът. А кръвта е кръв. Телта е връв, кълта е път. Мъка и смърт. Пъкъл и скръб. Батъл рояла е пълен със хакери, по добре цъкай Rebirth. Моля са да не умра като Kurt. Ама дъното е близко. Погледали на горе всякъш това е което виждам. (ъ) Не искам много, дай ми всичко. Палим огнището и сядаме близо. Застанали едва неподвижно, правили сме го през цялото време, но сега е различно

[Chorus]
Чудя се кога ще спре да ми се вие свят. Тряя да избягам от тоя град, където социолога се превръща в социопат, където тая основа е в разпад. И кога ще спре да ми се вие свят? Кога за теб превърнах се в познат? Кога загубихме обхват? Кога ме погълна тоя гняв?

[VERSE 2]
Дай ми глътка въздух, дай ми миг спокойствие. Сякаш някой съдираше шията ми с острие. Отговори ми, ума ми в тялото ми гост ли е? И престоя колко нощи е. (ъ) Дай ми глътка въздух, дай ми миг спокойствие. Дай ми да изпитам този връх на удоволствие. Отговори ми мисълта ми в тялото ти пак на гости ли е? И престоя колко нощи е? Ако имаше как съзнателно да сме в една фантазия, заедно-лъч светлина. Но изгасне сега е по пълна луна, отразява сиянието тънеме в мрак. Но облечени шарено на твоя бог как му викат на гелано. Как е живота в колибката сламена, дай оборота бе пичка ти мамина

[Chorus]
Чудя се кога ще спре да ми се вие свят. Тряя да избягам от тоя град, където социолога се превръща в социопат, където тая основа е в разпад. И кога ще спре да ми се вие свят? Кога за теб превърнах се в познат? Кога загубихме обхват? Кога ме погълна тоя гняв?

[VERSE 3]
Имаш гнездо в душата ми. Дърво в гората ми. (ъ) Имаш ниво в играта ми. Но има петно в главата ми. Нека си останеме просто приятели, просто приятели, просто приятели. Знам че боли, но е сложно повярвай ми. Още не знам дали можем, но надали имаш гнездо в душата ми, дърво в гората ми. (ъ) Имаш ниво в играта ми. Но има петно в главата ми. Нека си останеме просто приятели, просто приятели, просто приятели. Знам че боли, но е сложно повярвай ми. Още не знам дали можем, но надали...

Credit: Deaznambrat, 1mnyxc