Sun

Куплет 1:
Карат ме да си забравя потеклото
Вместо да опознаят съществото
Наблюдават облеклото
Предпочитам да стоя далеч от тях
Защото по – добре вчастност от обществото
Отколкото част от обществото
Сещам се за всички пъти дето съм плакал от кеф
Се ми е тая дали съм мъж или голямо момче
За едни съм повече читав , за някои леке
Затварям си очите и тананикам като малко дете
Няма да ме видиш да съм крив
Само идеята , че съм причината някой да се усмихне ме поддържа жив
На външен вид сме мършави
Ма възлите ни вътрешни
Личностно са завършени
Не различават градивното от обидното
За кво ти е послание като в него не може да бъде вникнато
Цял живот ми втълпяват , че съм ебати пикльото
Ма забравиха , че дълбочината се крие на плиткото
Съвкупност от емоции , отделни сегменти
Каращи ни да се сещаме за онези моменти
Във Варна за нас още се носят легенди
Като се сета кви сме олигофрени ми идва да звънна на Fengi
Ма не знам дали ми е до мене
Имаш цялото време на света , побързай щото нямаш време
Нямаш идея една секунда , колко може да отнеме
Зависи кой как го възприеме

Припев:
Ако си мислиш , че плътта е плът
А кръвта е кръв
За мен телта е връв
А калта е път
Обикалям в кръг в изоставен кът
Където съвестта е съд
А реалността е сън
Ако си мислиш , че плътта е плът
А кръвта е кръв
За мен телта е връв
А калта е път
Обикалям в кръг в изоставен кът
Където съвестта е съд
А реалността е сън

Куплет 2:
Недей се офлянква
Няма прогрес на аванта
Тва е протест срещу акта
На тая махленска седянка
Чийто всеки член е пиянка и замезва с луканка
Измервам константа
Отнесен съм в дрямка , далече от старта
И съм благодарен дори на тоя , койт ми донесе останка
Крия се зад сянка
И ако не си засякъл , то не зад всяка
Гледам вече си песта таланта
Вместо словесна нападка , получаваш интересна гатанка
Мойка на рамото ми е черната гарга
Надушвам помияри от далеч мой
Точно като немска овчарка
Надушвам помияри от далеч мой
Точно като немска овчарка
Далеч от изплескал батка , известен с факта
Че вдига двеста от лежанка
И може да те сплеска кат хлебарка
Тва с което разполагам не бих го внесал в банка
Прибери си членската карта в женската чанта
Възприемам живота като детска площадка
И вземи се шматка

Припев :
Ако си мислиш , че плътта е плът
А кръвта е кръв
За мен телта е връв
А калта е път
Обикалям в кръг в изоставен кът
Където съвестта е съд
А реалността е сън
Ако си мислиш , че плътта е плът
А кръвта е кръв
За мен телта е връв
А калта е път
Обикалям в кръг в изоставен кът
Където съвестта е съд
А реалността е сън