Син Език (Sin Ezik)

[Verse 1 (TDK)]
Сама да бъдеш във очите ми
С бели дрехи
Синкав дъх
Пътища увити
От крясъци оплетени
Сбити бетонни сиви зидове
Аз нямам място тук
Аз нямам място тук
Аз нямам място тук

Сълзите си да оставя и сам да се победя
Всички мене да гонят
Страх да ме назоват
Това ме най-много гние
Това ме най-много гние
Това ме най-много гние
Там да съм всъщност аз

[Bridge (TDK и Григовор)]
Там да съм всъщност аз
Там да съм всъщност аз
Там да съм всъщност аз
Там да съм всъщност
Аз

Още съм влюбен във страховете си
Девствени
Но и готови да ме изпапкат
Жадно преддихание докато самолета се разклаща
Страховете ми самия аз съм
Да се погледна отстрани каква картинка сме
Сърцето ми прескача, зъбите ми тракат
Огромната пропаст и пред нея един никаквец
Може би страховете ми самия аз съм

[Verse 2 Григовор]
Сълзите си да оставя и сам да се погреба
Може да блести зад ъгъла и това да съм всъщност аз
Мръсна влага, пот
Разперил съм ръце на 21вия етаж
Някой отзад да ме бута с показалец и това да съм всъщност аз
Града е заспал или поне така изглежда от птичи поглед
Закъснях но съм напълно готов за своя героичен подвиг
В тъмнината бягам на посоки като заек но ловеца съм всъщност аз, всъщност аз
Нищо не ми остава освен да победя или да умра от страх, да умра от страх

[Hook (TDK)]
Само тишина остава
Бледи носят ни мъгли
Вечен път покрит с наслада
Няма вече светли дни

Само тишина остава
Бледи носят ни мъгли
Вечен път пропит с наслада
Няма вече светли дни

[Outro (TDK)]
Само тишина