Любовта ти е с лихва
Искам я, но вече ми писва
Щом си тръгнеш усещам липса
Пълня тая липса с всяка следваща бутилка
Вървя си из града и чудя се кво прая тук
Въобще не се харесвам, но не искам да съм друг
Депресията хитва кат навън настане студ
Искам те на живо не ми пращай скучен nude
Лека полека научих, че хората могат да бъдат ужасни
Чувствам се толкова зрял, а нещата които важът са неясни
Сълзите дето изплаках до ся ще полеят стотици поляни
Тряа да знаеш, че тва не е обич, а просто запълваме рани
Студените ти очи отново търсят мен
Взират се в душата ми все едно с рентген
Мислиш, че съм в кърпа вързан не съвсем
Не мога да съм твой, щот живея ден за ден
Аз забравих точно кво ми каза, но
Тва което правиш с езика е добро
Ти си нереална оценката хиляда от сто
Вечер уникална като сме сами в легло
Лятото мина и всичко се срути, тва случва се всяка година
Защо не разбираш, че ме унижаваш и мойта душа е ранима
Ти си ми дрогата, вдигаш ме горе все едно съм изпушил sativa
Взех ти сърцето, ся връщам го с моето щот любовта ти е с лихва
Любовта ти е с лихва
Искам я, но вече ми писва
Щом си тръгнеш усещам липса
Пълня тая липса с всяка следваща бутилка
Вървя си из града и чудя се кво прая тук
Въобще не се харесвам, но не искам да съм друг
Депресията хитва кат навън настане студ
Искам те на живо не ми пращай скучен nude
Лека полека научих, че хората могат да бъдат ужасни
Чувствам се толкова зрял, а нещата които важът са неясни
Сълзите дето изплаках до ся ще полеят стотици поляни
Тряа да знаеш, че тва не е обич, а просто запълваме рани