Purvi Iuni

[Intro]

Добре си помислете какво имате
Щото някои хора биха дали всичко да са на ваше място
Повярвайте ми...

[Verse 1]

Денят беше първи юни, празник на детето
Разхождах се във морската с усмивка на лицето
Момчето със, което бях не спираше да дрънка
И да мрънка, че не му се бачка тука, а навънка
Изведнъж му стана нещо странно, млъкна и оклюма
Стоя около две минути без да каже дума
Леко трепереше, беше супер притеснен, с гръб към мен
После се обърна с поглед насълзен
Заговори, че баща му след един месец се връща
И тяхната къща вече няма да е същата
Разказа как, като малък, често се е криел
От баща си, който пиел и с колана си го биел
Познавах го отдавна, но не бях и подозирал
Че някой, някога така го е третирал
Татко му моряк, пътува от много млад
Седем месеца спокойствие, три месеца ад
Цигански шамари, дясната му буза пари
Със юмрук като чук, къде ли ще се стовари?
Изливаше си мъката, като че бях поп
А аз разбрах, постоях и мълчах като гроб
Не знаех какво да кажа, гласът ми беше в почивка
На лицето ми, отдавна, вече нямаше усмивка
Голям мъж беше, а ревеше като бебе
Радвай се, че никога не се е случвало на тебе
Домашно насилие във страшно изобилие
Бащата ритал майката и питал "Ся боли ли, е?"
Държал се със съпругата си като със робиня
Завряна домакиня, изтормозена и синя

[Outro]

Тва е за сички лапета, които мразят родителите си
Щото не ги пускат на дискотека или ги карат да учат повече
Или им се карат за няк'ви други глупости
Оценявайте к'во имате, тъпачета...