Отпаднала пиеса (A Broken Play)

CHORUS:
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш
Захварли я при нещата, които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи

V1:
Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласът ти
Права си, прости ми, нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам!

Явно харесва ми да ме боли, щом всеки път търся очите ти
Представям си се с теб в мечтите си, поглеждайки назад вече не виждам и следите ти
Прости ми, че съм тъй наивен, силно надявам се да е сън
Тъжно е, че още съм загрижен и моля се да не те виждам, щом излизам навън

CHORUS:
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш
Захварли я при нещата, които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи

V2:
И макар и да те търся в другите не те намирам
След теб съм на пърчета и сега си ги събирам
Уж не съм глупак, а сякаш не разбирам
Че любовта ти е отпаднала пиеса, за която репетирам

Моля те звънни ми
Отдавна вече съм забравил как звучи гласът ти
Права си прости ми, нека така остане си, но в душата рана си
И всеки път щом зараснеш аз сам те разранявам!

CHORUS:
И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш
Захварли я при нещата, които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи

И моля те недей, недей да ми казваш нищо повече
Знам, усмивката която носиш, че у вас ще съблечеш
Захварли я при нещата, които аз ти подарих
Да събира прах и щом излезеш, пак си я сложи