Nqma Vreme

За кво да бъда най-голям в игра за малки
Фигурант за пачки, правя тва за лица избрани
Звучи невероятно, когато казвам само факти
Изящество нереално, а налага ли се раздава лакти

Правя го да изглежда почивно, когато падат шапки
Едва ли съм ти чичо, но най-вероятно батко ти е брат ми
Стила заспа ми, от мига в който го облякох, като Веленщайн
И не видях цената, но к'вато и да беше, заслужава си

Милиони варианти, а избират еднакви посоки
За тва не се чудя що накрая стават еднакви мишоци
Много товари носи, сърце младо с яко пороци
И съм възпитал не един войн, макар че нямам потомци

И след цялото безкрайно парти и блестящи емоции
Все още живея за мига, в който думите застават на порции
В празния шум и мълчанието, ние трябва да говорим
'щото оставаме хора, дори когато се прайм на животни

Припев Х2

Време няма и все пак времето тече в безкрая
Строиш ли планина или копаеш свойта яма
Не съжалявам за нищо, освен за всичко, което съм отлагал
Дори, когато се окаже грешка, още по-добре тогава

Време няма и все пак времето тече отдавна
Но по него няма как да плава скъпа яхта
Най-добре се учиш сам и стопка от глад в стомаха
И някой знания, брат, съм слконен да забравя

Със съседи пиеме, и последния силен е
В себе си не вярва, само когато в себе си е сигурен
Процесите познаваме и ще наиграем механизмите
Ще наложим свои, по тоя начин ще има развитие

И това не е комплекс за власт а кръговрат в тоя детски свят
Мъдрост от вечността събрана в малко лексика
На гения, биха могли да му липсват само действия
И стойността му е най-голяма, когато е без претенция

За това готов за всичко да се боря здраво
На злобни путки се усмихвам напук и то лукаво
Като бях на 10 ме блъна жук и от тогава
Живея сякаш всяка скучна секунда е подарък

Не губя време, щото докато стоя и други чакам
Мога да отнеса ножа за някой техен прияел
Както, когато бях на 18 в Красна не забрявям и от тогава
Живея сякаш всяка шибана секунда е подарък

Припев Х2

Време няма и все пак времето тече в безкрая
Строиш ли планина или копаеш свойта яма
Не съжалявам за нищо, освен за всичко, което съм отлагал
Дори, когато се окаже грешка, още по-добре тогава

Време няма и все пак времето тече отдавна
Но по него няма как да плава скъпа яхта
Най-добре се учиш сам и стопка от глад в стомаха
И някой знания, брат, съм слконен да забравя