Носталгия (Nostalgia)

[Verse 1]
Как да започнем, като сме едва в зародиша?
Никой не слуша кво обяснявам, чудя се защо крещя
Не ти ща помощта
Живота ми е токшоу, в което тичам гол в нощта
И Мария Силвестър е водеща
Спомени, коит' ме връщат в особени времена
Необуздани като мускогите от островни племена
Допуснах бая грешки, сторих хиляда и сто лайна
Ма по'ече не мо'а си позволя да ми е кофти за това
А т'ва, коет' ми даде градският комфорт
Усещане, което буди неистова жажда за живот
Като не схващахме, защо изобщо си плащаме на вход?
И сякаш нямаше нищо по-силно от братската любов
Който има истории с нас, да ни ги праща по Еконт
Баба ми пускаше аудио приказки на един прашен грамофон
Задавайки въпрос, отварям апостроф:
Като умираме на тоя свят, дали се раждаме на нов?

[Chorus]
Т'ва е носталгия
Безтегловност в състояние на летаргия
Тука всичко е въпрос на възприятия
Моля се някой да ме отърве от тая апатия
Всичко е носталгия

Кармата връща, т'ва е гаранция
Небрежно загърната със мантията си от проклятия
Старата песен на нов глас
Порасналата версия на малкия
В тоя живот всичко е носталгия

[Verse 2]
Още трябваше да лафя ей тъй, то, бате, к'во стана?
Бяхме супер скъсани, но на стада
Кой краде, кой коз продава
Тупахме доста, да
Ма имахме повече от т'ва, дет' трупахме досега
А лутането между тия коридори ни яде
Вратите са пътища, ако някой ти отвори - влез
Питаха ме "как успяваш?"
Отговорих - манифест
К'вото и да е било, важно е за к'во се борим днес
Не те устройва, че имам милион показв ания
Лелята, на която да помрънкаш е на опашката за оплаквания
С удоволствие бих те опознал на по една ракия
Но първо май трябва да разбера кой съм аз самият
Равнис, клас стани!
Даскали в час изпитват на глас Мария
Без подсказвания, да ня'а наказвания
Т'ва, което ни разяжда омраза ли е
Или фазата, от която гния
Ето, заповядай, т'ва е моята душа, вземи я

Мо'е си напрайш чекия с нея и да я остайш в помията, в която я намерих, като бях джебчия
Споко, имах добра причина - да си смеся с фанта джина
И точно тая година дядо ми от тия лайна почина
А тая песен е за моите хора от морската във Варна
Който знае - знае, шаха е постата отдавна
Благодаря ви, че ми помогнахте да израсна
И свободно да се радвам на средата, която толкова ме грабна

[Chorus]
Т'ва е носталгия
Безтегловност в състояние на летаргия
Тука всичко е въпрос на възприятия
Моля се някой да ме отърве от тая апатия
Всичко е носталгия

Кармата връща, т'ва е гаранция
Небрежно загърната със мантията си от проклятия
Старата песен на нов глас
Порасналата версия на малкия
В тоя живот всичко е носталгия