Минало несвършено

Кажи ми как...Страха във себе си да забравиме
Неясната целувка на мъглата по стъклата на трамваите
Наивни ли са в детството представите
Останали далеч в на Млечния път ръкавите?
Или са в нас все още ,но будни само нощем
Но приковали са затворници във кръг порочен
А спомените ни изгарят като въглища
Диви ренегати по космическите пътища
От тях откраднах огъня ,когато бях ням
И този страх държеше ме към камък прикован
Но любовта ми във времето галопира
И всяка сълза във лирика кристализира
И като Мерлин превърнах се в магьосник
Сълзи обръщах в перли и пътища кръстосвах
Обричах се на дълги, тъмни, нощни, адски бдения
Вричах се във каузи на различни поколения

Всеки ден...аз се моля..вдъхновението да бъде с мен ..завинаги
Всеки ден, брат...аз се моля..хип-хопът да остане с мен..завинаги

За да намеря ясен поглед сред милион очи
Да знам какво е доблест минах през милион войни
Без капка корист миналото пазех живо
Разчетох свойта орис и тя стана гориво
На 22 полетях далеч със вятъра
Високо в небето откраднах сърцето на дракона
Намерих непресъхващ фонтан от вдъхновение...
И всеки ред е бъдещ миг на съхранение!