LIMBO

Atchi:

Тук всичко има вкус на нищо -
Празно, хладно, различно
Or did my teeth finally got to chew
My tongue down to pieces?
If this is hell, guess I missed it;
If this is heaven, I’ve cheated
Аз самия май не зная
Вече кое предпочитам

Последен спомен е в общо понятие с първия
Значения блудкави, болни в лудост кръжат. И аз
Половинчато манифестирам по навик
Каквото отдавна свикнах да си се представям на вид
Безброй ключалки цъкат своите езици
Шпионките напомнят твърде на човешки зеници
Отвъд вратите, сякаш чух, сладко кълняха ме всички
За които никой не знае, че в Лимбо аз съм обричал

Whoever she is
She planted me here -
Amongst the fruit of my selfishness
Where my worst sins cohere
And are wrongs-no-more
Yet, only cause me to sneer
In the toils of then soil -
Endlessly rectilinear
She ain’t no flesh -
Bears but a soul
She’s time and spacе
She is the slow decay of hеre and now and
How they’re never truly different
From the ones they were before this time around, and
All the clues to help us tell if we’re dreaming or dead are nowhere to be found. And
To me, it really matters not

Icaki:

Добре дошъл си ни на гости в Лимбо, Ачи
Тук празнотата разлива се като вино и значи
Soon enough you and I will be perfectly matching
И тук, в тоя мрак, ще сме напълно прозрачни

Тук няма го началото, както и края
It's none, but middle ground between living and dying
Моята мисия е да ти покажа това, което зная:
There is nothing to look for, so you might as well stop trying

Отпусни се, приеми се такъв, какъвто си
And I promise your past is never to be seen
Again. И оттук натам все ще предпочиташ
Пред това, което си, абсолютно нищо

You have missed hell and heaven, but feel right at home
As here you don't have, and that's our little exception
No boundaries - no walls to suffer in, not a limiting dome
You can fly anywhere without having to build to perfection