Лицата А и Б (Licata A i B)

[Keranov]
Лицето А стоеше, забило глава в прашната маса
В пепелника догаряше фаса, в стаята е мрачно
Прозорците замъглени от студа, но Коледа беше дошла
Нямаше най-малка следа от окраса
Щото просто не му беше до това точно сега
Кибрита беше свършил, а почти беше изгаснала свещта
И нямаше ток, нито вода, нито светлина
А в дрешника останала куртка една
И тя, все една такава скъсана, закърпена с кръпки грозни
Вятъра през нея му идваше на гости
И премръзналите му кости го боляха, ужасно
Няма ли да сложи край на т'ва страдание бясно
Много ясно, к'во кът беше шибана Коледа
Може би щеше да бъде по добре на пролет, да бе да
И що да слага край, т'ва е грях човешки
Трябва ли той да изплаща шибаните чужди грешки
На две преки от него, в петстаен апартамент
В момента спеше спокойно технически асистент Иванов
Пряк началник на лицето А, но по-скоро бивш... глупак
С купена диплома, имащ се за всевисш
Идеята навярно беше повече от лоша
Лицето А посегна към ножа ръждясъл
Мушна го във вътрешния джоб на скъсаната куртка
А в неговата глава гласа питаше "ДО КОГА?"

[Припев] (х2)
Той стои, а аз бягам
Той става сутрин, когато аз лягам
Той има вскчко, което аз нямам
Той е Света, а аз съм просто нищо, нищо

[Manata]
Лицето Б погледна напред на стената
Закъчена диплома с отличие
Посегна с вилица към салата
На пръстите блестеше пръстен, злато 24 карата
От огледалото се смееше Сатаната
Във ръце горящи, той държеше договор
Изписан с думи кървящи, подписан в ранното детство
Със обещания блестящи
И с годините станаха реалност за Иванов
Но Дяволът е тук за него, а дали е готов
Той дали постигна това, надали самичът успя
Поредната пионка, дърпана с конци, хаха
Дяволът се радваше на неговите нещастия
Пируваше, чакащ с отворени обятия във неговата династия
И се сети за лицето А, просто негов подчинен
И влезе в ролята на лицето Б
Лицето, на което всеки му завиждаше
Но знаеше ли, че сега то мижеше и вътрешно се каеше
А стените между тях се превърнаха във прах
Засекоха се гневни погледи, оплетени със страх
И всеки как завиждаше на други, а не виждаше
Кой какво е изгубил, какво е продал, какво купувал
Се разпознал и самоотрекъл, на пиадестал Хензел и Гретел
За лицето Б, за лицето А короната опсипвана в злата
А зад нея се протягаше зловещата ръка
Живота е нищо повече от една везна

[Припев] (х2)
Той стои, а аз бягам
Той става сутрин, когато аз лягам
Той има вскчко, което аз нямам
Той е Света, а аз съм просто нищо, нищо