Katrani

[Verse 1: Qvkata]
Ъъъъ...
Бях просто дете, недокосван от пороци
В главата ми бяха игри, девойки и уроци
13-годишен, схемата бе идеална
Дойде и моя ред една цигарчица да пална
Жална ми майка, не знаех какво ме чака!
Любовта ми към тютюна ме целуна като сврака
Давах лев и двайсе, за да вкарам дим във дроба
При положение че съм с един Паисий в джоба
Дроба ми бе във рани от черните катрани
Какви закуски във даскало, бе? Фасчето ме храни!
На ден изпушвах повече от кутия от тия
Виктори Супер, заглаждат като ютия!
Ама в тая немотия падаше и много муфтене
И не след дълго вие, скръндзи такива, оплюхте ме
Ама мене не ме болеше
Яжо за цигара винаги учтиво молеше
На колко ли от вас им беше дошло до гуша
Да им казвам "Наеш кво, бе, остави малко да пуша!"?
Многократно съм палил цигара наобратно
И съм губил щастието да я вкуся безвъзвратно
Веднъж не пуши 4 дни и Яжо се преби
Обожавам да дърпам и не говоря за треви
Точно затова сега сърцето ми се пръска
Щото скъсах с цигарите след 7 годишна връзка!
Тва беше постъпка дръзка и лошо си изпатих
Като смисъла в живота ми по дяволите пратих
Всичко се обезмисли, ставам и се чудя
Какво да правя всяка сутрин като се събудя?
Не ми помагат дъвки и на съвети слушането
Чекиите омръзват, но не и тютюнопушенето
Не ти се ходи по барчета да сърбаш кафета
Ебал съм го, предавам се! Предавам таз щафета!
Някакси издържах и един ден по здрач
Гордо пред всички се обявих за непушач
Така 2 години и пуста орисия
Почнах да паля цигари като се напия
Не бива да се пуши, но забравих всички доводи
Исках да опъвам и само си търсех поводи
Сега съм на ръба и съвестта ми не ме слуша
Приятели мои, молете се да не пропуша!

[Outro: Qvkata]
От тези цигари главата ми се запали
Дърпам, да, издишам, ааа... със кафенце влизат много така
[?] всяка сутрин с Виктори Силвър
Да влиза в дроба ми и да ме трови така...