Gluhonqm

Оглушах
И май ще си почакам, докато някой чуе вътрешният глас
Да се чернея на пейзажа, да покажа, че проблема е у нас
(аз)
Съм напълно сигурен че тоя път няма връщане назад
Ня какво да се направи като всичките умирате от яд

Кат умра сложете ме във ваза
Зъл кинжал и роза да ме пазят
Те и тишината да разкажат
Всичкото, което аз не казах
Тъпо е, ама се случва така
Поне със мислите си съм ръка за ръка
Отмести се, ще направя от тъга - вир вода
Остана̀ неспомената радостта, ‘ма и тя-

Сякаш ребрата ми троши
И отвътре - навънка тя вади души
Ако я оставя още само час
Под напрежение поддавам сам -само аз
Все едно си-

Оглушах!
И май ще си почакам, докато някой чуе вътрешният глас
Да се чернея на пейзажа, да покажа, че проблема е у нас
(аз)
Съм напълно сигурен че тоя път няма връщане назад
Ня какво да се направи като всичките умирате от яд

Чети скромни пълни стомни има точно колкото да си залезем болни
Не, доволни няма волно
Небосвода
Искам да отворя да премахна окови

Кръв за кръв
Че котенцето книжка чело
Зъб за зъб
Окото за торбичка с бело
Нема да се случи по тоя начин по който искам
Нема да ме видите да питам, да натискам
Радостта ви да е истина
Любовта ми да е със душа
Да се правя че на тоя сват
Не съм единствен глухоням

И май ще си почакам, докато някой чуе вътрешният глас
Да се чернея на пейзажа, да покажа, че проблема е у нас
(аз)
Съм напълно сигурен че тоя път няма връщане назад
Ня какво да се направи като всичките умирате от яд