Den Posleden

[Verse 1: Bate Douen]
Ден последен
Дойде без време и те взех със мене
Да видиш как от грозно пате се превърнах в лебед
Да оцелеееш е трудна задача за теб
Но аз се справям
Макар и мудно, да крача напред
Отлагам си смъртта със няколко мига
Звъня и не вдигам
Явно палачът е зает да инспектира
Гилотината и да точи секирата
Краят ще се проточи във континиума и не плачете за мен
Т'ва не беше як рефрен, който ще запомни някой фен
И аз като вас се будя - с мляко и кафе
Яко или не, все пак напряко ще сечем, защото
Правя тракове за кеф и ми е драго и без лев
Правя рап
И го правя напук на всички рапъри
И без излишни напъни с тях се гавря и тук
Не ми трябва да прибягвам до чука или брадвата
За да наливам акъл и да възтържествува правдата!

[Hook: Bate Douen]
Т'ва е началото на края, в огледалото във стаята
Видях тялото си в Рая, беше цялото във рани
Лежи на старите лаври със изподраните длани
И със премазани стави, замряло пред олтара

[Verse 2: Bate Douen]
Виждам образът ми
Пречупен през огледалото като труп
Сякаш сгушен под одеялото
Явно струваше си времето ми прекарано
На този свят, но се счупи махалото
Зат'ва псувам и дразня се
Негодувам че газят ме
Но се преструвам, че мазня се
На други хора и гадно е
За жалост, идилията е утопия
И реално съм се заключил в килията ми с окови
Брутално но факт, влизам нахално във такт
И то фатално, но пак звучи банално и как
Да имам правото чак недоволен да искам
Отново късмета ми да не литне от рамото, брат?
На гарата влак, а аз стоя на перона
Виждам, парата в мрака лети към небосвода
Като сврака, която някак се губи в простора
На стъпалото крак, но дали
Да се кача във вагона?

[Hook: Bate Douen]
Т'ва е началото на края, в огледалото във стаята
Видях тялото си в Рая, беше цялото във рани
Лежи на старите лаври със изподраните длани
И със премазани стави, замряло пред олтара