Благодат (Blagodat)

[Текст на песента "Благодат"]

[Куплет 1: Тахома, Leena]
Някой пак е палил пало санто
И витая в небесата – ало! ало!
Само две чертички
Върху листа бял
Аз смятам, че е плюс, а ти че кръст – не ми се вярва
Първата ти чакра – да почнем от нея
Да разтърсим и храма на твоя бог водолея
Потъвам във вина, но не ходя ръце да мия
Бърша си мустака в бедро и треперя
Случайна ли беше нашата среща
Или някой друг диктува кое и как да бъде точно
Аз вярвам от мен зависи какво да си сготвя
Не и как лунен лъч светва във хола
Далеч не мисля всичко важно е в главата ми
Но как да преборя силното желание за пълен мир
Ще седна на килима в поредния опит
Отвътре някак да усетя спокойствие
Не бой се!
Знам един в дианабад, дето лее
Куршуми и май, че не е шарлатан голям
Се'ш се – пращам хора, квартали, мунициите, схемите
Да личи отдалече, че съм паднал от Марс
Всичко е игра на зар – дюшеш, картите таро слушаме
Паля цигара, чуй ме – креват от лилав пушек
Телата – пожар адов, вселена нагорещена
И пламва оставя само пепел, легенда нема

[Припев: Тахома и Leena]
Луната ме съблече с лъчи
Хладно ти е, с теб ме завий и
Нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
Много повече
Луната ни съблече с лъчи
Телата ни са бели лъжи и нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
Много повече

[Куплет 2: Leena, Тахома]
Колко трудно е да си спазим оправданията?
Колко псувам тая карма, а не вярвам в тва
Колко пусто е без вяра, но това съм аз!
За к'во се цупиш? Т'ва от моя зодиакален знак
Да, гали ме по гривата – с пешка взимаш царицата
Остани по без нищо, без обеци и без ризница
Уязвими взаимно, безсилни пред изкушението
Да намерим нещо повече от телесното, къде е то?
То е там, където има тишина
Където мислите витаят, но не са ни господар
То бяга от излишния шум и тая пуста суета
Като хипноза
Все изгубени в мисли, избледняла сетивност
Цялата форма започва да губи смисъл
Вземи едно кълбо прежда, изплети ми душата си
Усети ли? Къде си ти?
Изгубен в лабиринт на подсъзнанието
Тъмен като в рог – мазохист съм и желая го
Страх ме е, но слушай моя страшен вой!
Слушай к'во ти ка'ам – безразсъдно е да предаваш тая разруха за сакрална!
Изгубени във вакуум се разсейваме с приказки
Задръжки, предразсъдъци, претенции – събличам ги
Световете ти вдишвам ги дълбоко в ямата
И ако не е завинаги, то в отсрочка е вярата

[Припев: Тахома и Leena]
Луната ме съблече с лъчи
Хладно ти е, с теб ме завий и
Нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
Много повече
Луната ни съблече с лъчи
Телата ни са бели лъжи и нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
Много повече

[Куплет 3: Leena]
Чуй се, вкопчен си в материята
Неусетно пак ми кзваш за твоя път – земния, дар
Не отричам и страстта е безгранична
Тръгвам, битката ми е лична
Лице в лице изгубено его, което търси име
После вещ, топлина, някой да го завие
Това е само началото на едно от онези
Непростими предстелства
(предателства, предателства, предателства, предателства...)

[Припев: Тахома и Leena]
Луната ме съблече с лъчи
Хладно ти е, с теб ме завий и
Нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
Много повече
Луната ни съблече с лъчи
Телата ни са бели лъжи и нищо повече
Отпусни се – падаш – вече не си
Докосни ме без ръце и вземи
(много повече, много повече, много повече, много повече)
(много повече, много повече, много повече, много повече)