ATCHI?

Непознат мираж
На познат паваж -
Сигурно е шибания друсан коз
Не знам и аз

Бириата ли ми подостри някой, нямащ срам?
Или умората играе с мен - нелеп и сам

Почти забравил колко се нaмразвам в петъци
Замислих се, че има и от мене дваж по-клетници

Умът ми спря, обаче, сякаш сабя го посече
В тънък миг, когато квото и да бе пред мен ми рече:

Приеми, че ти си мен
Победен, отпреди да си роден
Приеми, че с теб сме в плен
На това, че се стараеш да ме пазиш отделен
Ачи

Преди дори да се усетя, че от страх пребледнявам
По смътна мускулна памет побягнах. Честно, не вярвам
Достатъчно в бога
Че изобщо да мога аз
Да започна да спекулирам чий беше този глас
Поспрях, подпрях се и сякаш изкашлял дроба си
Като удавник за пояс посегнах в джоба си
Но в мъртвия екран бе само плахият ми лик
Когато шепот връхлетя ме пак със силата на вик:

Приеми че ти си мен
Победен отпреди да си роден
Приеми, че с теб сме в плен
На това, че се стараеш да ме пазиш отделен
Ачи!

Непознат мираж на познат паваж?
Трябва да е шибания друсан кос - то няма как!
Бирата ми е подостри някой - срамота!
Умората ми съчетана зле със самота

Полудях!

Да приема, че съм теб не мен, а?
Победен отпреди да съм роден, а?
Да призная, че сме в плен
На това, че се старая да те пазя отделен, а, Ачи?

Събудил с крясъка кротко спящите жители
Се втурнах истерично да си намеря спасители

Кабинка с телефон - стени стъклени, голи
1-1-2 - не искам да стресирам Поли

Дигнах слушалката. Усетих в свое дясно
Очи, дето ме караха да се чувствам натясно
И в пристъп на безпомощност замахнах бясно -
Звуци на стъкло и кръв сякаш във думи ясни:

Приеми че ти си мен
Отреден съм ти, откакто си роден
Докога ще ни държиш във плен
На това, че се стараеш да ме пазиш отделен
Ачи?