5G

Митрев — 2025-та, 5G
(Старата песен на нов глас)

Припев:
Ай, are you scared to die, are you scared to die?
Митрев, 2025-та, 5G
Старата песен на нов глас
Ай, дай му – мачкай ги
Вау, вау, вау, вау
Йес, дай му – харабяск

Куплет 1:
Крача по квартала, в чорапа се крия – 5G
В джоба нося бала, точно както в 4G
Прое*ахте се за пари и дрогата – вагони
2025-та, още нямаме закони

Мангали по казани, наркотици и купони
Силикони и бомбони, богаташи и масони
България деградира, държавата се разпада
Всеки политик – искам да умре в Ада

Няма да ги чакам, бе, печатам некролога
Мамо, аз съм грешен – затова се моля на Бога
Тия песни ги направихме с един Паисий в джоба
От малък бутам сам, щото няма да бъда подлога

Куплет 2:
Аз съм отмъстител, мечтател, освободител
Уличен учител, един махленски будител
Няма да умра като зрител, някой ден ще стана родител
Във врагът ми брат – празня целия пълнител

Познавам се с готвача и знам какво ти готви
Тежа си на мястото, колкото 200 котви
А сенките в главата замъгляват ми картината
Ледено-студен, но топля хора и през зимата

Навънка се разхождат убийци и наркомани
Педофили, политици, корумпирани паляри
Народът ни умира, няма кой да го нахрани
Безплатна е храната – само в мишите капани

Куплет 3:
Поздрави за Изгрев, ама Славейков е кварталът
На кантара тегля материала за дебела бала
Продаде си анала и стана мега известен
За мен си умряло куче – и доста посредствен

Параноя, параноя – куката си търси боя
Ушев дебне зад завоя, тази цигара не е моя
Таз цигара не е твоя – влизам като Ахил от Троя
За да спечеля двубоя, Димов ще бъде пороя

Някой ги застреляха, другите умряха
Някои ги набиха, другите ги нае*аха
Умните се провалиха, а пък тъпите успяха
Сто патрулки минаха и сто майки реваха

Куплет 4:
Хвърлям рими като Биги и редя като Тупак
Влизам като Easy E с най-якия качак
Парите правят от авера – враг
А с теб не сме авери, щото ти избра парите – п*ляк

Много предатели, брат – уморих се, честно
Те ни гонят – ние бягаме
Кр за тъпите куки
Моля ти се да му ееш майката

Много предатели ни останаха приятели
Джоба ми е пълен догоре със смъртни писатели
Като пиша рими искам да отварям кратери
Брат ми, ще умрем – легенди, а не мечтатели

Куплет 5:
Сума ти битки загубих, много неща не успях
На дъното бях, провалих се, полудях
Играта превъртях, рискувах и живях
Родих се и умрях, мечтах и оздравях

България умира, дига се цената на храната
Добре дошли – в ада на земята
Хората нямат пари, да си гледат децата
1000 жалки лева е минималната заплата

Куплет 6:
Имахме прекрасно детство – гърмяха ни домофоните
Крадяхме в магазините, прескачахме законите
Нямаше още интернет на телефоните
„Да са прибираме“ – викаха ни от балконите

Израснахме пред блока, не пред скъпите коли
Кални до уши – не мислихме за пари
Душата ми гори – искам пак да съм дете
А не да гледам как човек от кофата яде

Финал:
Но потъвам в тъмнината – няма връщане назад
Цялата ми психика е пред разпад
Пред очите руши се и пропада целият свят
Хората се давят в интриги и разврат

Пораснахме и вече май я няма махалата
Враговете ми днес – вчера бяха ми братя
Винаги съм бил истински – чиста ми е душата
Аз оставям себе си – да го духа парата

Не ми пука кой какво и защо за мен говори
Само аз съм човекът, който може да ма събори
И до всичките ми братя във лудници и затвори
Аз моля се за вас, както майка ви се моли

Семейството обичам си и ще го покажа
На истинските хора до мен ще се докажа
Дядо, не успях нещо важно да ти кажа
Аз съм най-добре – всичките ще ги размажа

Аутро:
Пред гадните панелки, убийства, престрелки
Съмнителни сделки, от калта обелки
Дават ни на нас и на нашите родители
Затова ли умряха всичките тези будители?

Ангели и демони – отдавна съм ги минал
Един ден в моя живот – и си загинал