10 000 крачки (10 000 krachki)

Бургери и бело
Викахме му ББ
Още сутринта от света искам да си тръгна
Тва бях аз във друг живот
Нерви дрънчат на счупено
Най-лесно е да чуеш пулса му
Ако е добре изолирано студиото
Мръсно бяло, което е жълто малко
Късно чао
Темпото е възходящо
Къс фитил късо ало
На човека да донесе за първа смяна
Твърда кал
Изглеждам така, че всеки да пита какво ми е
Единият от наште с дупка
В стената между ноздрите
Докторе
Идвай шото супермен рути тухли
Пластмаса на слюда и буци
Дишам люти чушки
В лицето като литъл ричард
Тути фрути
Взимам материала и обръщам лафа
Който купи чупи
Фетиш
Химическа перверзия
Искам още от тея неща
А дори не ми е добре сега
Звучи като нов чифт обувки
Звучи като поп хит на руши
Мирише на завод за кукли
Ще спася природата в момента
Шото сламката от коктейла
Я взимам за втора употреба
И да кажа, че аз не съм от богатите деца
И паричките за тва сам съм си ги пропилял
Като си редовен ти дават едно безплатно
Не моа да повярвам, че си плащах
Да ми е толко гадно
Бях за доктор, бях за хоспис, бях за помощ
Но се оправях сам, за да имам опцията за
"още малко "
Постоянно

Викнете доктора
Да изведе навън душевно болния
Викнете доктора
Да вкараме във болницата новия
Пациент

Сядай братка
Айде пак една шеснайска
Мачкащата
Кафкианска
Над нещата
И пак да е яка
Наша марка
И да шамарка
Фразите ти
Трябва да са
Гладна напаст
Такачеафанат
Разликата
Да си казват
Бахти трака
Тва е задача
Та ти за сега за за
Закъсняваш, пак те чакат
Животът ти е як, но чак пък
Заклещен от известно време и съм
Вечно между лична трагедия
И сълзлив оптимизъм
Нещо срещу мен пълзи в очите с убийства
Зная как изглежда, хах
Аз съм си го проектирал
Бил съм извън това каре
Трябва да има изход някъде
Коридора на спешното тряа да спре
Да се извива в безкраен тунел
Зла орис, която не
Се подчинява на човек
Историята е длъжна да изведе
Слушателя от точка а до б
Иначе ушите затварят се и си чао, братле
А да се провалим едва ли не
Е по-страшно от това да умрем

Тая машина за емоции
Е зъл и манипулиращ меценат
Имаше други болки и щастия, къде са те сега
Продължавам ли да ги диря
В пепелявите небеса
Или хвърлям китка
И се научавам да живея без тях
Еби я дилемата, аз натискам
Дано ме помнят как на мене ми се иска
Да има смисъл от рест ин пийса
Като съм си отишъл
Като съм се изтощил въобще да дишам
Аз буквално съм римите си
Вечно в очакване да ме изпишат