В града ми

[Verse 1: Vantka]
В града ми селяшки всички се слагат
Ше ги ви'иш на чашка, ушити си лягат
Прякори страшни не им прилягат
Редят се опашки, в очите ми падат

Някви в напълно друг филм
Комедия минимум
Годфадър от лууни туунса
Прекарваш мно'о време пред булсат

В града сиромашки всички са ларж
Държат се просташки, кой е по-старш
Вдигни си фаса бре, калпазанчо!
Т'ва ли е свободата ти, Санчо

В тоя град никой не бърза за нищо и никъде
Стига се с питане
Възпитано... или връщаш се с ритане

[Verse 2: Koleca]
Това е rap for dummies, във града ми съм
С още някви хора от вида ми
Масата се разпределя според класата
Във града ми много важна е украсата

Идвам ти на гости по реката със кану
Тва е щото си на село, там е малко шибану
Не си от тук, ако мислиш като другите
Ако не бъдеш себе си, явно си от другаде

Хора блъскат се във стъклени витрини
Като ги гледаш отвътре са като грозни картини
Не и във мойто сити. То е до твойто село
Ние сме вечно сити, щот мажем на дебело
Мойте са по-добрите, правят го по-умело
Винаги сме навити и се изразяваме смело
Във моя град се разхождам по халат
Под халата хлад, по халата мармалад, брат

[Verse 3: Fengi]
Как да знам във града какво се случва?
Когато съм цял век на работа скучна
Богатството бял ден да видя изключвам
Слънцето блян е, телевизора включен

Хаизи с пинизи за мангизи лъмтят
А хипита с ризи. Фризбита хвърчат
Очички мижат стискат палци лотария
Другите ближат гласа на България

Фенги, бе стягай ги с менгеме
Джингибиии, джи ми бил, Джи би пил
И дошъл мерака, всички биел
Приказки Шехерезада

Зъби трие, първи все е
Но не, няма награда
"Който най-гладен е първи е за обяда"

[Verse 4: MadBasta]
Познавам улици, през които няма да мина
Живея в няква глупост, но пък е евтин бензина
Ужасни лудници от центъра до комина
Но от града не съм си тръгвал дори за половин година

Избягвам хора от село, движещи се безцелно
Така си лягам вечер у дома, щом оцелея
В тежката битка на градското ни рали
Тук успяват само адски добри с файски коли, нали!

Готино псувам, в море от идиоти плувам
И се преструвам, че ми пука затия бастуни
А те робуват още и не струват нощем
E кво да ги рисувам? Те пак ще бъдат пошли

Гледам от далече, за да видя картина голяма
Цялото човечество е в тиня, най-вече квартала ми
Ако бях като тях, щях да съм заминал
Ех, добре че не се водя по балами...