Буря (prod. by SBM)

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в
Бурята сам да вляза
Сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам
Слънцето как залязва
Сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки
Мой страх отнася

Облак надвисна над мене и сянка отгоре ми хвърли
Тя пое ме в обятия ледени сякъш изпила кръвта ми
Толкова пъти, водопади студена пот мръсни
Тичат по тялото тръни
Увиват ме, взимат ме, хвърлят ме в реките на спомени
Мътни
Тогава се будя, бурята на прага ми чака мълчаливо
Не е сън, тя е вън, дошла е за мен и стой търпеливо
Ако изляза, тя ще ме погълне
Ако остана, нищо няма да се сбъдне
Умът ми ще рухне, утре
Не ми остана много в него да съм вътре
Отварям вратата за сенките мрачни, черни ездачи
Влача се, дъждовните капки къмшици в лицето
Безбродни палачи
Мразя се, когато съм слаб, вятъра на земята ме поваля
Изправям се, бавно вървя, но в кълта да потъна
Не се оставям
Целувка на облаци, носи светкавица виждам вече
Тази буря ме събира, вдига, убива, страха който в мене
Гнездеше
Раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя
Жажда, утолява пороя, вече за следваща буря се моля

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в
Бурята сам да вляза
Сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам
Слънцето как залязва
Сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки
Мой страх отнася

Плащам цената, листа е пълен, сякъш по тяло, рисувам
С въглен
Метафори безплътни, зеници бездънни, редовете ми
Пътища стръмни
Стъпките изваяли се до целта ми
Но когато не виждаш пред себе си избор друг нямаш
Ината и волята да са твой юмрук или да бягаш
Сила е, болката в теб да отекне, нейната песен е химн
Минал си пагубна буря перфектна, излизаш непобедим
Затова по пътя си вървя с тревоги
И мойте братя станали са облаци дъждовни
Бури сезонни, с радост чакам щом се мръква
Винаги съм по-силен в ледената и прегръдка
И не млъква небето, гръмва и ето
Пътят ми пак усветен е, кал до коленете
Вятър в лицето, съмнение унищожено
Раждам се, в отровата моя
Бурята буди убива покоя, жажда, утолявам в пороя
Вече за следваща буря се моля

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в
Бурята сам да вляза
Сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам
Слънцето как залязва
Сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки
Мой страх отнася