Не / Ne

[Куплет 1]
Изкачвах стръмна пътека, бездна бездънна беснееше долу
Без дъх нощем зъзнех, щом съмне, забързвах нагоре
С въже, изтъкано от изкупление ново
Достигнах върха: на него здание огромно
С последни сили отворих тежката порта
Вбесен видях - моята сянка стои на трона
В яда си замахнах с меча, но тя имаше броня
Стори ми се далече - аз тръгнах да я гоня
По коридора тичах, дращех и хапех стените
Лава бях и се стичах, вкаменявах сълзите
Една след друга обикалях из стаите скрити
След мен пусках трохите на писъците тихи
Накрая стигнах до стаята огледална
А там в отражението бе моята сянка
Удар с меча ми я направи на части стотици
Летящи стъклата превърнаха се в хищни птици
Заслепен от перата им паднах на колене
Можех всичко да върна, ако бях казал:
"Не!"

[Припев]
Егото заблуждава
Гняв очи замъглява
На колене поставя
Ако не кажеш...
Суета управлява
А тя е само сянка
Кара те да забравяш
Кой си всъщност...

[Куплет 2]
Слизах по склона на стръмна пътека, бездна с усмивка отдолу
Гледаше утехата в очите ми след този поход
Нощем палех си огън, денем слънце в поглед носех
Един ден спрях и отворих до себе си писмото
Пишех за тъмни стаи, гневът заблуда дал ми
Силен вик, той бил гладен, мислите ми - лешояди
И разума ми къс по къс напълно изкълвали
Накарал съм ги да бягат с бойните барабани
На себе си пишех: "Не ги връщай обратно
Защото ще пострадаме и аз, и ти безвъзвратно!
Сега четеш това и забравил си явно
Как от гняв ослепя, забравил си кое е най-важно!"
Отлитат тихо хищни птици във твойто небе
Когато спреш за малко и кажеш просто:
"Не!"